копняло

Речник на българския език

1. копняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

копняло е производна форма на копнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. копняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

копняло е производна форма на копнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).