копнели

Речник на българския език

1. копнели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

копнели е производна форма на копнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. копнели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

копнели е производна форма на копнея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. копнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

копнели е производна форма на копна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. копнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

копнели е производна форма на копна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).