контузи

Речник на българския език

1. контузи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

контузи е производна форма на контузя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. контузи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

контузи е производна форма на контузя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. контузи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

контузи е производна форма на контузя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. контузи — повелително наклонение, ед. ч.

контузи е производна форма на контузя (повелително наклонение, ед. ч.).