контила

Речник на българския език

1. контила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

контила е производна форма на контя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. контила — мин. деят. св. прич. ж. р.

контила е производна форма на контя (мин. деят. св. прич. ж. р.).