контил

Речник на българския език

1. Ко̀нтил географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Контел

2. контил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контил е производна форма на контя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. контил — мин. деят. св. прич. м. р.

контил е производна форма на контя (мин. деят. св. прич. м. р.).