контело

Речник на българския език

1. контело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

контело е производна форма на контя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. контело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

контело е производна форма на контя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).