контели

Речник на българския език

1. контели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

контели е производна форма на контя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. контели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

контели е производна форма на контя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).