контела

Речник на българския език

1. контела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

контела е производна форма на контя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. контела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

контела е производна форма на контя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).