конвоира

Речник на българския език

1. конвоира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

конвоира е производна форма на конвоирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. конвоира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

конвоира е производна форма на конвоирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. конвоира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

конвоира е производна форма на конвоирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).