комутира

Речник на българския език

1. комутира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

комутира е производна форма на комутирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. комутира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

комутира е производна форма на комутирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. комутира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

комутира е производна форма на комутирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).