комунизирал

Речник на българския език

1. комунизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

комунизирал е производна форма на комунизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. комунизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

комунизирал е производна форма на комунизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. комунизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

комунизирал е производна форма на комунизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. комунизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

комунизирал е производна форма на комунизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).