колтучил съм

Речник на българския език

1. колтучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

колтучил съм е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. колтучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

колтучил съм е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).