колтучило е

Речник на българския език

1. колтучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

колтучило е е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. колтучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

колтучило е е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).