колтучила е

Речник на българския език

1. колтучила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

колтучила е е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. колтучила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

колтучила е е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).