колила

Речник на българския език

1. колила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

колила е производна форма на коля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. колила — мин. деят. св. прич. ж. р.

колила е производна форма на коля (мин. деят. св. прич. ж. р.).