колехте

Речник на българския език

1. колехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

колехте е производна форма на коля (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. колехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

колехте е производна форма на коля (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).