колеха

Речник на българския език

1. колеха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

колеха е производна форма на коля (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. колеха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

колеха е производна форма на коля (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).