коленичил е

Речник на българския език

1. коленичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коленичил е е производна форма на коленича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. коленичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коленичил е е производна форма на коленича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).