кокетничели

Речник на българския език

1. кокетничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кокетничели е производна форма на кокетнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кокетничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кокетничели е производна форма на кокетнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).