кокетничела

Речник на българския език

1. кокетничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кокетничела е производна форма на кокетнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кокетничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кокетничела е производна форма на кокетнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).