кокетирах

Речник на българския език

1. кокетирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

кокетирах е производна форма на кокетирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. кокетирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

кокетирах е производна форма на кокетирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).