козило

Речник на българския език

1. козило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

козило е производна форма на козя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. козило — мин. деят. св. прич. ср. р.

козило е производна форма на козя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).