козила

Речник на българския език

1. козила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

козила е производна форма на козя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. козила — мин. деят. св. прич. ж. р.

козила е производна форма на козя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).