козело

Речник на българския език

1. козело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

козело е производна форма на козя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. козело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

козело е производна форма на козя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).