ковяло

Речник на българския език

1. ковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ковяло е производна форма на кова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ковяло е производна форма на кова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).