ковладило

Речник на българския език

1. ковладило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ковладило е производна форма на ковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ковладило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ковладило е производна форма на ковладя (мин. деят. св. прич. ср. р.).