ковладил

Речник на българския език

1. ковладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ковладил е производна форма на ковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ковладил — мин. деят. св. прич. м. р.

ковладил е производна форма на ковладя (мин. деят. св. прич. м. р.).