ковели

Речник на българския език

1. ковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ковели е производна форма на кова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ковели е производна форма на кова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).