ковал

Речник на българския език

1. ковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ковал е производна форма на кова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ковал — мин. деят. св. прич. м. р.

ковал е производна форма на кова (мин. деят. св. прич. м. р.).