клюмнело

Речник на българския език

1. клюмнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клюмнело е производна форма на клюмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клюмнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клюмнело е производна форма на клюмна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).