клюмаше

Речник на българския език

1. клюмаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

клюмаше е производна форма на клюмам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. клюмаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

клюмаше е производна форма на клюмам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).