клъцнело

Речник на българския език

1. клъцнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клъцнело е производна форма на клъцна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клъцнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клъцнело е производна форма на клъцна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).