клъцнели

Речник на българския език

1. клъцнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клъцнели е производна форма на клъцна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клъцнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клъцнели е производна форма на клъцна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).