клъцнела

Речник на българския език

1. клъцнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клъцнела е производна форма на клъцна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клъцнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клъцнела е производна форма на клъцна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).