клъцнало

Речник на българския език

1. клъцнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клъцнало е производна форма на клъцна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клъцнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

клъцнало е производна форма на клъцна (мин. деят. св. прич. ср. р.).