клъцнал

Речник на българския език

1. клъцнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клъцнал е производна форма на клъцна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клъцнал — мин. деят. св. прич. м. р.

клъцнал е производна форма на клъцна (мин. деят. св. прич. м. р.).