клъцвахте

Речник на българския език

1. клъцвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

клъцвахте е производна форма на клъцвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клъцвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

клъцвахте е производна форма на клъцвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).