клъцва

Речник на българския език

1. клъцва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клъцва е производна форма на клъцвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. клъцва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клъцва е производна форма на клъцвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. клъцва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клъцва е производна форма на клъцвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).