клъвнете

Речник на българския език

1. клъвнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

клъвнете е производна форма на клъвна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клъвнете — повелително наклонение, мн. ч.

клъвнете е производна форма на клъвна (повелително наклонение, мн. ч.).