клъвнало

Речник на българския език

1. клъвнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клъвнало е производна форма на клъвна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клъвнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

клъвнало е производна форма на клъвна (мин. деят. св. прич. ср. р.).