клъвнала

Речник на българския език

1. клъвнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клъвнала е производна форма на клъвна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клъвнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

клъвнала е производна форма на клъвна (мин. деят. св. прич. ж. р.).