клъввахте

Речник на българския език

1. клъввахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

клъввахте е производна форма на клъввам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клъввахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

клъввахте е производна форма на клъввам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).