клъввали

Речник на българския език

1. клъввали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клъввали е производна форма на клъввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клъввали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клъввали е производна форма на клъввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. клъввали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клъввали е производна форма на клъввам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. клъввали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клъввали е производна форма на клъввам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).