клонила

Речник на българския език

1. клонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клонила е производна форма на клоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

клонила е производна форма на клоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).