клонил

Речник на българския език

1. клонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клонил е производна форма на клоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клонил — мин. деят. св. прич. м. р.

клонил е производна форма на клоня (мин. деят. св. прич. м. р.).