клокочила

Речник на българския език

1. клокочила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клокочила е производна форма на клокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клокочила — мин. деят. св. прич. ж. р.

клокочила е производна форма на клокоча (мин. деят. св. прич. ж. р.).