клокочил
1.
клокочил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
клокочил
е производна форма
на клокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
клокочил —
мин. деят. св. прич. м. р.
клокочил
е производна форма
на клокоча (мин. деят. св. прич. м. р.).