клокочело
1.
клокочело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
клокочело
е производна форма
на клокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
клокочело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
клокочело
е производна форма
на клокоча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).