клокочел

Речник на българския език

1. клокочел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокочел е производна форма на клокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клокочел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клокочел е производна форма на клокоча (мин. деят. несв. прич. м. р.).