клокотите

Речник на българския език

1. клокотите — мн. ч. членувано

клокотите е производна форма на клокот (мн. ч. членувано).

2. клокотите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

клокотите е производна форма на клокотя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).